Община Благоевград би получавала 7 597 млн. евро, ако част от данъците на населението оставаха в региона
От данните от World Justice Project за Европейски Съюз се вижда, че точно България е страната с най-голяма разлика сред доверието в централната (29%) и локалната власт (56%) – цели 27 процентни пункта или над двойно по-висока от междинната за Европейски Съюз (11 прочие пункта). Данните споделят икономистите от ИПИ, представени от ФОКУС .
Доверието в институциите в България остава ниско, изключително към централната власт. Данните от Евробарометър показват, че доверието в държавното управление е към 27%, а в Народното събрание – към 21%. В същото време локалната власт се употребява с по-висока поддръжка – към 35–36% доверие.
Тази разлика не е характерна единствено за България . Сравнителни разбори на ОИСР и на Géopolitique показват резистентен модел – локалните и районните институции се радват на по-високо доверие от националните, като разликата постоянно доближава 10–15 процентни пункта.
Причините са относително ясни. Местната власт е по-близо до всекидневието на хората, решенията ѝ са по-видими, а резултатите – се усещат по-пряко. Това основава по-силна връзка сред жителите и институциите. В същото време централната власт в България се характеризира с хронично ниско доверие.
Тази разлика има значение
Доверието не е просто настройка, а изискване за по-добро ръководство. Когато хората имат доверие, те по-лесно одобряват решенията и вземат участие в публичния живот. В този смисъл локалното ръководство има естествено преимущество.
Въпреки това финансовите запаси остават съсредоточени на централно равнище . Общините в България разполагат с лимитирани лични доходи (едва 25% от разноските им през 2024 г.) и в огромна степен зависят от прехвърляния от държавния бюджет. Това значи, че институциите с по-високо доверие нямат нужните средства да работят независимо и в точния момент.
Така се получава разминаване сред доверие и благоприятни условия. Гражданите чакат решения от локалната власт, само че тя не разполага с запас. В същото време основни финансови решения се взимат на равнище, към което доверието е доста по-ниско (повече – в "
Една от опциите за промяна на това разминаване е част от налозите да остава на локално равнище. Решението е в преотстъпване на една пета от подоходния налог към общините. То не трансформира данъчната тежест, а метода, по който се разпределят към този момент събраните средства.
ИПИ пресметна какъв спомагателен запас би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния налог, или 2% от приходите на жителите си – виж таблицата в ".
Ефектът е за всички общини, без значение от размера им. Дори в най-малките български общини спомагателните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се употребяват за съответни локални цели – съгласно потребностите на хората, които са ги генерирали и решенията на локалната власт.
Подобна смяна би дала на локалната власт повече предвидим запас и по-голяма автономия. Това значи по-бързи решения и по-ясна отговорност. В последна сметка – по-добро сходство сред упованията на хората и опциите на институциите, на които те имат най-голямо доверие.
Доверието в институциите в България остава ниско, изключително към централната власт. Данните от Евробарометър показват, че доверието в държавното управление е към 27%, а в Народното събрание – към 21%. В същото време локалната власт се употребява с по-висока поддръжка – към 35–36% доверие.
Тази разлика не е характерна единствено за България . Сравнителни разбори на ОИСР и на Géopolitique показват резистентен модел – локалните и районните институции се радват на по-високо доверие от националните, като разликата постоянно доближава 10–15 процентни пункта.
Причините са относително ясни. Местната власт е по-близо до всекидневието на хората, решенията ѝ са по-видими, а резултатите – се усещат по-пряко. Това основава по-силна връзка сред жителите и институциите. В същото време централната власт в България се характеризира с хронично ниско доверие.
Тази разлика има значение
Доверието не е просто настройка, а изискване за по-добро ръководство. Когато хората имат доверие, те по-лесно одобряват решенията и вземат участие в публичния живот. В този смисъл локалното ръководство има естествено преимущество.
Въпреки това финансовите запаси остават съсредоточени на централно равнище . Общините в България разполагат с лимитирани лични доходи (едва 25% от разноските им през 2024 г.) и в огромна степен зависят от прехвърляния от държавния бюджет. Това значи, че институциите с по-високо доверие нямат нужните средства да работят независимо и в точния момент.
Така се получава разминаване сред доверие и благоприятни условия. Гражданите чакат решения от локалната власт, само че тя не разполага с запас. В същото време основни финансови решения се взимат на равнище, към което доверието е доста по-ниско (повече – в "
Една от опциите за промяна на това разминаване е част от налозите да остава на локално равнище. Решението е в преотстъпване на една пета от подоходния налог към общините. То не трансформира данъчната тежест, а метода, по който се разпределят към този момент събраните средства.
ИПИ пресметна какъв спомагателен запас би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния налог, или 2% от приходите на жителите си – виж таблицата в ".
Ефектът е за всички общини, без значение от размера им. Дори в най-малките български общини спомагателните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се употребяват за съответни локални цели – съгласно потребностите на хората, които са ги генерирали и решенията на локалната власт.
Подобна смяна би дала на локалната власт повече предвидим запас и по-голяма автономия. Това значи по-бързи решения и по-ясна отговорност. В последна сметка – по-добро сходство сред упованията на хората и опциите на институциите, на които те имат най-голямо доверие.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ